Футболен клуб Дженоа

Има страшно много какво да се каже за този отбор на Дженоа, който още от създаването си през 1893-а е ясно, че ще е един от най-старите отбори в страната. Предизвикателствата пред него предстоят - да запази мястото си на най-високо ниво на „Ботуша“ и го прави. Със своята дотук 125-годишна история този отбор е 4-ият най-стар в цялата страна, което само по себе си е повече от престижно. Имал и възходи, и падения, а през последните години утвърдил се на едно сравнително постоянно равнище в Серия А (след като до 2006-а имаше дълъг престой във втория ешелон), тимът ще е част от елита и през следващата кампания като рано-рано даде предварителна заявка, че готви нещо много голямо. Назначаването на едно от величията в съвременното треньорство, когато става на въпрос за Италия - Чезар Прандели, е красноречив показател за това.

Още през зимата той получи много сериозни финансови средства за закупуването на футболисти, с които да сглоби желания тим като вече доведе не един или двама скъпоплатени бранители, както и едно от най-луксозните попълнения на тима през последните години - румънският вратар Йонуц Раду, който понастоящем все още е под наем от отбора на Интер, но вече подписа предварителен договор като за него „нерадзурите“ ще получат сумата от около 8 милиона Евро. Последно за Дженоа ще кажем, че този отбор е първият италиански, който в най-силните си години (известен на собствените си фенове като „златния отбор“), побеждава Ливърпул насред „Анфийлд“ и отстранява англичаните на 1/4-финалите в тогавашния турнир за купата на УЕФА. От клубното ръководство на „грифоните“ оценяват страшно високо своите най-велики футболисти - Джанлука Синьорини и Марко Роси, чиито номера (6 и 7) са извадени от употреба. Другият номер, който не следва някога повече да се облече от футболист е 12-и като това е направено в чест на феновете, които, както се изразиха от ръководството, са 12-ият играч на отбора и заслужават това.