Футболен клуб Лестър

Играещият домакинските си двубои на стадион, без собствено име, намиращ се в непосредствена близост до „Фос Роуд“ тим, получава прозвището си Лестър Фос. Едва 7 години след създаването си през 1884-а Лестър се мести на нов стадион, познат като „Филбърт Стрийт“ и точно него обитаваше в продължение на повече от 100 години - до 2002-ра. Тогава „лисиците“ потеглят към „Уокърс Стейдиъм“, който впоследствие просто бива преименуван на настоящото име „Кинг Пауър“. Събрал всички погледи на футболните фенове само с едно постижение, което остава записано в историята на футбола със златни букви за вечни времена - спечелването на титлата през сезон 2015/16, отборът имаше своя величествен миг на сладост. И всичко това се случи след като влезе в същата тази кампания като борещ се за оцеляване, което прави постигнатото от него направо нечовешко. От 2000-та година насам Лестър имаше едва 4 сезона, прекарани в елита (2000/01, 2001/02, 2003/04 и първият след поредното им завръщане, точно преди да спечелят титлата - 2014/15). Озовали се в един период даже в Лига 1 (третото ниво на футбола) през 2008/09, „лисиците“ се завърнаха в Чемпиъншип след само един сезон във въпросната дивизия. Все още продължава да е много спорно това по какъв начин действаха непосредствено след спечелването на титлата и защо не успяха да задържат прекрасното си представяне и да се превърнат в един от наистина най-силните отбори в страната.

Не, че в момента Лестър е слаб, дори напротив, отборът продължава да поддържа едно много добро ниво, но сякаш можеше да извлече повече от онази приказка под ръководството на Клаудио Раниери. Абсурдно като решение освобождаването на последния и някъде там започна огромният спад през последвалите месеци. „Лисиците“ се завърнаха отново в средата на класирането и вече трети пореден сезон след като стъпиха на върха, продължават да са точно на позициите около 10-та. За разлика и от Раниери, и от Клод Пюел, който впоследствие беше начело на отбора (без да коментираме временните варианти, каквито бяха Крейг Шекспир, Майкъл Апълтън и дуото Стоуел/Садлър), наскоро от ръководството на Лестър назначиха един наставник с коренно различен стил на игра, какъвто е Брендън Роджърс. Още в първите двубои след назначаването му се видя голямата разлика - отборът започна да притежава топката много повече и да разиграва чувтвително по-добре. От тук насетне темата около Лестър е наистина интересна, но каквото и да се случи, в каквато и посока да потегли, този отбор винаги ще се помни с приказката си от 2015/16.