Поредният отбор от италианския елит, който споделя своя стадион с голям градски съперник. Пословична е враждата между Сампдория и Дженоа, но и едните, и другите, играят домакинските си двубои на „Луиджи Ферарис“. За да се стигне до самото начало на основаването на отбора на „моряците“ (както е прозвището на Сампдория) следва да се върнем дори до 19-и век когато тимът според редица противоречиви източници се оказва продукт на сливането между два други - нещо много характерно за онези времена. Сампдория има своите върхови моменти в историята на италианския футбол като през 1991-ва печели титлата на страната, освен това има 4 трофея от купата на страната във витрината си, както и един от Суперкупата. Същият този отбор е много близо до записването на най-голямото си постижение през 1992-ра, когато играе финал в „Шампионска лига“, а насреща има не друг, а световния колос Барселона, като в крайна сметка губи с минималното 1-0 след продължения.
Въпреки това две години по-рано печели Купата на носителите на купи и това си остава и най-големият успех за него и до днес.В днешни времена Сампдория може единствено да съжалява за това, че допусна да се раздели толкова лесно с нападателя Дюван Сапата, който прави истински фурор с екипа на Аталанта, чупейки рекорд след рекорд. На този етап той не е част от редиците на „моряците“ след като беше даден на „бергамаските“ с една все по-рядко срещана договорка за наем - за два сезона срещу много сериозна сума. Тогава Сампдория изпита огромно задоволство от това, че ще получи 14 милиона Евро (по 7 на сезон). Не се вижда след целия този фурор, който Сапата прави, как Аталанта няма да се възползва от опцията за постоянно закупуване срещу още 12 милиона Евро, за да си осигури услугите му за постоянно.