Фиорентина имаше нелеката участ да банкрутира преди двадесетина години и да започне от най-ниското ниво на футбола в страната. По подобие на Парма, тимът извървя целия този път по много добър начин и продължава в основната част от своето съществуване да е част от елита на Италия. Няма никакво съмнение, че най-голямото негово постижение, което няма как да бъде подобрено, е това, че е първият италиански отбор, който играе финал в най-престижния европейски клубен турнир, а това се случва през сезон 1956/57. Освен това, друго много престижно постижение, което винаги ще стои на сметката на „виола“ е това, че тимът е в една много престижна компания на още едва 13 отбора, които са играли финали в 3-те най-големи турнира на континента - „Шампионска лига“, Купата на УЕФА и Купата на носителите на купи. На местно равнище Фиорентина печели първенството два пъти - през 1955/56 и през 1968/69, като има и цели 7 трофея от турнира за купата на страната.
От изброените малко по-рано 3 най-големи турнира на „Стария континент“ и своите иначе 4 финала (два единствено в този, който успява да триумфира), Фиорентина печели единствено Купата на носителите на купи през 1960/61, а година по-късно губи последния двубой. Изненадващото за отбора е, че в тази толкова си дълга своя история наставникът, който е прекарал най-много време начело му, все още е активен - Чезаре Прандели (който за пореден път се завърна в Серия А със своите 5 години при „виола“. Когато става на въпрос за Фиорентина просто няма как, а и не бива, да се пропуска фактът, че в същия този отбор в един много дълъг период от около 10 години - основно през 90-те, се подвизаваше великият голмайстор Габриел Батистута.