Хъдърсфийлд

Хъдърсфийлд

Хъдърсфийлд Таун, който през миналата година отбелязва своя 110-годишен юбилен, продължава да е един отбор, който има както много сериозна история, така и огромни успехи в английския футбол. Там някъде, много назад в миналото, броени години след основането си, тимът записва и най-големите си постижения, печелейки 3 последователни титли. Това се случва през сезони 1923/24, 1924/25 и 1925/26 (а в следващите два остава втори). Още преди да стъпи на върха в първенството, тимът печели турнира за купата на футболната асоциация, като всичките тези успехи (с изключение на последната титла) са под ръководството на Хърбърт Чапман и така Хъдърсфийлд се превръща в един от най-успешните отбори в ранните години на елита на футбола в страната (който по онова време се нарича „Първа дивизия“).

Има много истории, които могат да се разкажат когато става на въпрос за този тим и съвсем накратко ще ви запознаем с най-емблематичните от тях. Малко преди да спечели първата си титла, този отбор е бил много близо до това да осъществи сливане с Лийдс и така да се превърне в допълнение към отбора от най-големия град в цял Западен Йоркшир. Това обаче не се случва като основната причина са феновете от Хъръсфийлд, които изиграват огромна роля след като на свой собствен ход поемат инициатива за изкупуване на акциите на отбора (от самите тях) и така на практика запазват идентичността на любимците си.

През 1969-а същият този отбор получава и прозвището си, което носи и до днес - „териерите“. То идва по един необичаен начин след като в онези времена отборът просто има нужда от това да бъде представен по интригуващ начин на феновете на футбола и така в един период от около година - между 1969-а и 1970-а излиза в официалните си двубои с избродиран териер като лого. Самото куче се превръща в символ на отбора най-вече заради областта, от която е той - Западен Йоркшир и съответно името на прословутия Йоркширски териер. Неотдавна, само преди няколко месеца, след един двубой на своя отбор, вече бившият му наставник - Дейвид Вагнер беше запитан за прозвището „териерите“ и как го възприема, и след няколко секунди шеговито отвърна, че „не е само до размерите на кучето, влизащо в битка, а и до това колко битка има в него“.